Смъртта на поета

Ред след ред,стих след стих, умира поет.Сам.И тих.Какво беше търсил на тази планета? Любов ли?Омраза ли?Не каза поета.На бяло листче,като хоро,за ръце хванати,подредени ,думи за святост ,зло и добро в стих маршируват към нас.Той няма глас,но стихът му кънти,като камбана ечи.Той мълчи и реди.Стих след стих, ред след ред .Имаше мисия.Тя вече свърши.Смъртта го прекърши.Умира.Поет.