...продължение...

...Обърнала се майка ми за съвет към д-р Батанов.Той и отговорил,че в Толбухин няма кадърни лекари и я насочил към един софийски професор.Без да губят време хванали самолета с баща ми и пристигнали при професора.Мама отишла на регистратурата и плачейки заобяснявала кого и за какво го търси.Жената,която била там и казала,че професорът е на съвещание,но то,пък за щастие току-що свършило."Ето го професорът,моето момиче"-казала жената."Бързо да не го изпуснеш".Затичала се майка ми и тъкмо човекът да си влезе в кабинета го настигнала.-Кажи,булче,защо плачеш?-попитал докторът."Докторе,така и така"заговорила тя за проблема.Прегледал ме човекът,усмихнал се и казал,че няма нищо страшно.Хванал ме и пред смаяния поглед на мама завъртял главата ми на180 градуса.после повторил упражнението в обратна посока."След всяко къпане ще правиш това,което видя сега и до месец няма да има и следа от това нещо"-усмихнато обяснил професорът и изпратил майка ми по живо-по здраво.Аз съм добре и до сега,но мама я няма от29 години...