Как заживяваме в Кардам

Пибира се баща ми в отпуск,майка ми бременна,с огромен корем,а баба ми го грабва с думите-ако продължаваш да живееш с тая,по-добре да не си жив.Баща ми,тогава обезумява и хуква към моста над белославското езеро и казва,че ще се дави.Горката ми майчица го настига и го убеждава да се върне и веднага да заминат за Кардам.Така и правят.Следват събитията от предните публикации.В Кардам заживяват на квартира у хазяйката баба Гина-калугерката.Тя беше много добра женица.Помня,че ни помагаше,с каквото може-било яйца,било кокошка или с блага дума.Леко-полеко нашите заработват някой лев,купуват си място и през1966г.се нанесохме в новата си къща.Беше голяма мизерия.Самосвали носеха пръст,понеже всичко беше камък.Нямаше как да си изкопаят тоалетна.Въпреки всичко,животът ни вървеше добре.Тръгнахме на училище първо брат ми ,после аз.Впрочем,докато нашите се опитваха да накарат брат ми да учи успяха без да искат да ме научат да чета.Бях 5-годишен и четях гладко.