Братовчедите ми

Имам много братовчеди.Откъм страна на майка ми са 11 души.Когато дойдеше събора в Кардам всички вуйчовци,лели и братовчеди се събираха у нас.Голяма веселба падаше.Най-голямата ми братовчедка се казва Добринка.С нея не бяхме много близки,поради разликата във възрастта.Със сестра и Нина бяхме почти връстници и имахме общ език.Най-добре се разбирах с братовчед си Добромир.С него и досега сме не само роднини,но и приятели.брат му Мариян е по-малък и с него също рядко сме имали допирни точки.Следват Доброслав и сестра му Дида,Данчето и брат и Румен,Тошко и сестра му Мария и най-малкия Деян.Луди глави бяхме и много бели правехме.Много мога да пиша за тях,но тези спомени трябва да дават представа за мен и моето семейство.Повечето от вуйчовците ми и леля ми Станка вече не са между живите.Ракът-този бич на човечеството им отне живота.Първа беше майка ми,а след нея се подредиха леля Станка,вуйчо Кольо,вуйчо Христо и вуйчо Васил.Поклон пред паметта им!