Поема за капиталиста изедник

Той,ситият,на гладния не вярва.Че празен е стомахът му не вижда.Понякога,пък даже му завижда,че има вид и бързичко отслабва.Като пиявица изсмуква последния му жизнен сок и сякаш,че го удря ток,и нервничко по масата почуква,когато трябва да даде това,което"онзи"заслужава.Но...как се дава?...Как,чак толкоз да даде?...Жена му трябва да яде!И синове,снахи и внучета...А бедните?Яли ги кучета.Със сигурност ще дойде ден,когато ние ще ядем,а те ще ближат свойте рани...И кожи ще висят одрани.За назидание на тия,които чужди кърви пият!