на гости у горския

Днес е Никулден.На този ден почитаме св.Никола-покровител на всички рибари,търговци и т.н.Моят кум се казва Никола,баджанакът ми е Николай,така,че повод за празнуване има.Поканиха ни на село,хапнахме риба,Върнахме се и горския ни покани.Падна голяма веселба.В нея се включи и моя акордеон,но в ръцете на горския.Какво ли не обсъдихме,но на преден план беше Мая.И няма как да бъде нещо друго.За това ние сме Баба и Дядо,а нашето внуче е това същество,което определя засега ритъма ни на живот.

най-сладкия момент

Изгря звездичка нова,роди се на земята едно дете.Моята дъщеричка ни дари с това неземно щастие.По-силно чувство от Божие причастие.Сърце безумно биещо от нова,чакана любов.По-хубава и чиста...Благослов.Да имаш внуче значи,че си живял.Дарил си живот.Научил си се да обичаш.Сега е време да се радваш.Твоят плод дава плод.Най-сладък от всички земни сладости.Бъди благословенна Мая!

красивото ми внуче

Това бебе е моята първа внучка.Блажено е заспала,защото знае,че всички я обичаме и ще я пазим като очите си.

дъщеричката ми и зет ми с моето внуче

трепетно очакване

В очакване на първо внуче,трепетно надежди крия,че лошо няма да се случи и от кеф ще се напия

Военното училище

Както вече подчертах,кандидатсвах във ССВВУ с.Долна Митрополия Плевенско.Бях още дете,но и брат ми 2години преди това беше постъпил в подобно военно училище,та имах представа за какво иде реч.На приемния изпит реших задачите пръв от всички кандидати и трябваше да се явя като всички,взели изпита на мандатна комисия.Всеки от кандидатите имаше кандидатски номер.Моят беше502.Влизайки в стаята с комисията,трябваше да застанем в едно квадратче срещу шефа на същата и да изрецитираме-Другарю председател,кандидат-школник...с кандидатски номер...се явява на мандатна комисия.

Смъртта на поета

Ред след ред,стих след стих, умира поет.Сам.И тих.Какво беше търсил на тази планета? Любов ли?Омраза ли?Не каза поета.На бяло листче,като хоро,за ръце хванати,подредени ,думи за святост ,зло и добро в стих маршируват към нас.Той няма глас,но стихът му кънти,като камбана ечи.Той мълчи и реди.Стих след стих, ред след ред .Имаше мисия.Тя вече свърши.Смъртта го прекърши.Умира.Поет.

какво поисках

Какво поисках от живота?-задавам си въпрос-риторика.Получих много(карта"Борика" и много други"благини")любов,омраза и живот,наситен с много обещания.И куп страдания човешки.И...много грешки.Младини?...Къде са?Смачкани от тъмна преса на времето...и...строя.Очаквам покоя... на новата младост.Жадувана радост.Дано да я изживея щастливо!Горчиво!

убийци с наше благоволение

Дебнат убийци на всяко кьоше и не без наше позволение примамват децата ни с фраза (клише),че знаят за тяхното умение."Шофьор си от класа",но без документ за никъде,братко не ставаш. За седмица-две аз издавам патент и по шосетата почваш да шаваш". Такива ги има и в нашия град и трупат парички отдавна.На нашия гръб те палати строят,а хора умират безславно.

Поема за капиталиста изедник

Той,ситият,на гладния не вярва.Че празен е стомахът му не вижда.Понякога,пък даже му завижда,че има вид и бързичко отслабва.Като пиявица изсмуква последния му жизнен сок и сякаш,че го удря ток,и нервничко по масата почуква,когато трябва да даде това,което"онзи"заслужава.Но...как се дава?...Как,чак толкоз да даде?...Жена му трябва да яде!И синове,снахи и внучета...А бедните?Яли ги кучета.Със сигурност ще дойде ден,когато ние ще ядем,а те ще ближат свойте рани...И кожи ще висят одрани.За назидание на тия,които чужди кърви пият!

моите детски любови

Обикновено обичах да играя с момичетата и то не защото бях" женчо",а защото ми харесваха.Първата ми детска любов беше Силвана-дъщеря на наши приятели.Детската ми любов с нея,обаче трая малко-тя замина да живее в Добрич.Около пети клас се влюбих в Пепа-моя съученичка.Тя така и не отговори на чувствата ми.Държеше се с мен като с приятел,но не ме допусна до себе си.Имах временно увлечение към Надя,но то не беше толкова силно.Това беше до осми клас.Завърших основното си образование в Кардам с успех5.50.От всички предмети най-много обичах математиката,но учителят-турчин Ахмед Алишев се беше заял с мене и макар да виждаше,че съм най-добрия ми остави 5 по алгебра и 4 по геометрия.Аз,въпреки това кандидатствах с математика във военното училище и първи от около 800 кандидати реших задачите.Тогава още бях влюбен в Пепа.И кой казва,че любовта не дава крила?

Братовчедите ми

Имам много братовчеди.Откъм страна на майка ми са 11 души.Когато дойдеше събора в Кардам всички вуйчовци,лели и братовчеди се събираха у нас.Голяма веселба падаше.Най-голямата ми братовчедка се казва Добринка.С нея не бяхме много близки,поради разликата във възрастта.Със сестра и Нина бяхме почти връстници и имахме общ език.Най-добре се разбирах с братовчед си Добромир.С него и досега сме не само роднини,но и приятели.брат му Мариян е по-малък и с него също рядко сме имали допирни точки.Следват Доброслав и сестра му Дида,Данчето и брат и Румен,Тошко и сестра му Мария и най-малкия Деян.Луди глави бяхме и много бели правехме.Много мога да пиша за тях,но тези спомени трябва да дават представа за мен и моето семейство.Повечето от вуйчовците ми и леля ми Станка вече не са между живите.Ракът-този бич на човечеството им отне живота.Първа беше майка ми,а след нея се подредиха леля Станка,вуйчо Кольо,вуйчо Христо и вуйчо Васил.Поклон пред паметта им!

Тогава ми се струваше,че времето върви много бавно(за разлика от сега) и все ми се искаше да порасна и да се докажа.Все си мислех,че аз съм прекарания и нарочно се гаврят с мене,като-например-Отиват нашите родители на важно събитие и вземат със себе си брат ми.Наистина той е по-голям,но и аз съм имал нужда от учстие в някои светски събития.Например-в Белослав има среща на рода.Вземат брат ми.Аз гледам сестра си.Чичо ми Веско прави сватба.Аз гледам сестра си,а брат ми е там.Сестра ми и днес,навярно не може да разбере колко я обичам.И не за друго,а заради самата нея.Тогава,когато тя беше малка беше друго.Нямаше как да опиша обичта си,но я обичах силно.Често мразех брат си,но така по детски.Иначе винаги съм се гордял с него.И го обичам.Той ме биеше,понякога,но и силно ме защищаваше и не даваше косъм да падне от главата ми.Луда глава беше той,а и до днес си е такъв,но такъв си го обичам и друг не го искам

Ученическите ми години

Не искам да се хваля,но бях отличен ученик.Като пооотраснах ми се случваше и двойчица да врътна,но тези двойки не са били от незнание,а стимул от учителите да ме накарат да уча по-задълбочено.Най-много обичах математиката,а и до днес си я обичам.Руският език,също ми беше силен предмет.Мога съвсем прилично да разговарям на руски.Та така се нижеха годинките.1969г. мама забременя .Глупави бяхме тогава,а и не ни обясняваха много за раждането на деца.Баща ми веднъж направи опит,горе-долу успешен и това беше.На 17януари 1970г. се роди сестричката ми Мария.Голяма радост беше.Занеохме кокичета за подарък на мама.Беше празник.Чудно хубава е моята сестричка.И сега като я погледна виждам в нея образа на майка ни.Брат ми може да ми се разсърди,че рядко го споменавам в мемоарите си,но той също е изиграл важна роля в моето възпитание и за него ще отделя внимание в друг епизод.

Как заживяваме в Кардам

Пибира се баща ми в отпуск,майка ми бременна,с огромен корем,а баба ми го грабва с думите-ако продължаваш да живееш с тая,по-добре да не си жив.Баща ми,тогава обезумява и хуква към моста над белославското езеро и казва,че ще се дави.Горката ми майчица го настига и го убеждава да се върне и веднага да заминат за Кардам.Така и правят.Следват събитията от предните публикации.В Кардам заживяват на квартира у хазяйката баба Гина-калугерката.Тя беше много добра женица.Помня,че ни помагаше,с каквото може-било яйца,било кокошка или с блага дума.Леко-полеко нашите заработват някой лев,купуват си място и през1966г.се нанесохме в новата си къща.Беше голяма мизерия.Самосвали носеха пръст,понеже всичко беше камък.Нямаше как да си изкопаят тоалетна.Въпреки всичко,животът ни вървеше добре.Тръгнахме на училище първо брат ми ,после аз.Впрочем,докато нашите се опитваха да накарат брат ми да учи успяха без да искат да ме научат да чета.Бях 5-годишен и четях гладко.

За бабите идядовците ми-продължение

От другата страна-Кардамските баба и дядо бяха нещо по-различно.Дядо Добри беше начетен и мъдър човек.Много не говореше,но кажеше ли нещо-то беше на място и имаше своята тежест и винаги беше логически издържано.Той беше занятчия-правеше конски и магарешки амуниции от кожа.С този си занаят беше изгледал 7 деца.Баба Мария беше добра и весела жена.Винаги намираше с какво да ни разсмее.Готвеше чудни гозби и ненахранен човек от тяхната къща не излизаше.Помня,че много ни помагаха,понеже от всички 7 деца само майка ми живееше на село.Разказвам за тези хора,за да придобие човек ясна представа за следващите събития.Ще кажете-как така бащата е от Белослав,а живеят в Кардам?След като баща ми е завършил зоотехника в Образцов чифлик Русенско го изпращат в Кардам по разпределение.Залюбват се с мама и след кратко опознаване се женят.Естествено отиват да живеят в Белослав.Дъртите не са приемали мама за снаха.Карали са я да работи в стъкларския завод,където е работел и дядо ми.Купувал е закуска за себе си и се е криел от бременната си с близнаци снаха да яде сам.Дъртата,пък ходела при мама с една икона и я е кълняла да пометне.Къде е бил бащами по това време ли?Ами,отбивал е войнишката си служба...

За бабите идядовците ми

На баща ми родителите са от Белослав Варненско.Понеже те били свикнали да прибират паричките на баща ми са идвали в Кардам(моето родно село) само по този повод.Не щеш ли,обаче мама ги отказала от подобни мераци и поводът за пристигане на баба ми бил моето раждане,но не,защото са ме обичали,а защото името не е било едно от тяхните.-Защо не го кръсти Гагарин,можеше да му даде нещо-просъскала баба ми.-Който иска Гагарин-да си го роди!-отвърнала мама-аз съм родила Боян.Забравих да напиша,че при престоя ни в София са ме кръстили официално в църквата"св.Петка".Кръстник ми е бил,естествено д-р Батанов. Дядо ми Димчо и баба ми Митка до пследния си дъх ме наричаха"Диянчо" вместо Боянчо.Бяха стиснати хора,които обичаха само тези,които им играеха по свирката.

...продължение...

...Обърнала се майка ми за съвет към д-р Батанов.Той и отговорил,че в Толбухин няма кадърни лекари и я насочил към един софийски професор.Без да губят време хванали самолета с баща ми и пристигнали при професора.Мама отишла на регистратурата и плачейки заобяснявала кого и за какво го търси.Жената,която била там и казала,че професорът е на съвещание,но то,пък за щастие току-що свършило."Ето го професорът,моето момиче"-казала жената."Бързо да не го изпуснеш".Затичала се майка ми и тъкмо човекът да си влезе в кабинета го настигнала.-Кажи,булче,защо плачеш?-попитал докторът."Докторе,така и така"заговорила тя за проблема.Прегледал ме човекът,усмихнал се и казал,че няма нищо страшно.Хванал ме и пред смаяния поглед на мама завъртял главата ми на180 градуса.после повторил упражнението в обратна посока."След всяко къпане ще правиш това,което видя сега и до месец няма да има и следа от това нещо"-усмихнато обяснил професорът и изпратил майка ми по живо-по здраво.Аз съм добре и до сега,но мама я няма от29 години...

продължение...

Един ден преди изписването ми от болницата се е случил инцидент.Носят бебетата за кърмене и мама забелязала,че бебето,което и поднасят не е това,което е родила.казала,че детето е чуждо,а служителките гледат-номерът на ръката-същия.майка ми настояла,че бебето е друго и хората я попитали какво дете е родила.Момче бил нейния отговор.Развили пелените,а там-момиченце.Мама,горката хукнала като ужилена.На изхода гледа-изписват майка с дете.Приближава се и вижда мен.Див скандал.Жената имала вече 2 момичета и излъгала мъжа си,че имат момче.С помощта на корумпирани служители на болницата решили да сменят бебетата,но планът бил осуетен бързо."Сто момчета да родя-едно не давам"отсякла майка ми.Всичко вървяло относително добре.Само едно нещо тормозило родителите ми-на вратлето ми се образувало нещо,наподобяващо краставичка.В добричката болница заявили ,че това нещо е опасно и трябва да се постави маска,спираща развитието на част от лицето ми.С една дума,щял съм да се превърна в изрод.Мама (Бог да я прости)не оставила нещата така...

Мемоари или автобиография изберете сами

От къде да започна?Ами от преди да се родя.1959г.17 януари.Сватба.Майка ми(мир на душата и) и баща ми се женят.22 ноември същата година се раждат близнаци-Димчо и Росица.След няколко месеца Росица почива след инжектиране на пеницилин-стрептомицин,към който е била свръх чувствителна.Тягостна обстановка.Не щеш ли обаче в един момент майка ми разбира,че е бременна за втори път.Набързо вземат решение-ще го махаме и майка ми отива на лекар(д-р Боян Батанов) за когото ще ви разкажа в отделен епизод) и му споделя за взетото решение.Той,от своя страна я убеждава да запази плода-сиреч мен и двмата с баща ми послушали този мъдър човек. 26 май 1961г.Мама получава родилни болки.Заради раждането на близнаците преди година и половина решават да я пратят в гр.Толбухин,сега ДОБРИЧ да ме роди.Аз пък не съм имал компания в утробата на Мама,но пък съм бил едричък-4.200кг.Баща ми е поискал да се казвам Кольо,а Мама-Васил(или обратно) и избухнал скандал.Накрая тате взел соломоновско решение и ме е нарекъл БОЯН-на доктора.

Моето голямо семейство.Обичам ги.

it is a black-sea in Kranevo-Bulgaria

АЗ ИМАМ...

На вас-на всички ще разкажа,какво съм аз,какво съм бил.На всички искам да докажа,че не съм злоупотребил с доверието дадено от вас-това съм аз.Аз бях и съм математик,аз бях и съм добър техник,аз бях и съм добър човек.Аз имам интелект.Аз имам...всичко...да...всичко.

орисан

Орисан от добра орисница,явил съм се на този свят,а Майка ми под силна мишница ме е опазила кат цвят.Дали съм се отблагодарил-не зная,но моите деца ще го направят.Те мен и Майка си ще благославят и силата към тях ще потече,а враговете нека да се давят в море от страшни грехове!

послание

На всички душмани ще кажа директно,че аз съм Човек от народа.Няма да бъде никак коректно да сменяте мойта природа.Свалете си маските,моля,душмани,понеже оставате неразбрани!

забързан

Забързан в ритъма жесток на времето перверзно и страдално-научих простия урок,че всичко тук е уникално.

за торбата и чорбата

В чуждата торба не бъркай,защото може да е празна и чуждата чорба не сърбай,дори и много да те блазни!

предупреждение

С ръцете в джоба не ходи,защото може да се спънеш!Носът ти после ще кърви-нелепа слава ще пожънеш.

стих

не съм постигнал съвършенство,но искам с вас да споделя,че лошо нещо е блаженството-на други хора на гърба.

I am from bulgaria.I live in Dobrich siti.I bi happy to see you

за нас -българите

ето-всичко живо плаче.типично по български.виновни-всички други,но не и ние-участниците в разговора.типично по български.нямаме човек катоЛевски.да го пожертваме...и да плачем за него."не сме народ,а мърша"