Военното училище

Както вече подчертах,кандидатсвах във ССВВУ с.Долна Митрополия Плевенско.Бях още дете,но и брат ми 2години преди това беше постъпил в подобно военно училище,та имах представа за какво иде реч.На приемния изпит реших задачите пръв от всички кандидати и трябваше да се явя като всички,взели изпита на мандатна комисия.Всеки от кандидатите имаше кандидатски номер.Моят беше502.Влизайки в стаята с комисията,трябваше да застанем в едно квадратче срещу шефа на същата и да изрецитираме-Другарю председател,кандидат-школник...с кандидатски номер...се явява на мандатна комисия.

Смъртта на поета

Ред след ред,стих след стих, умира поет.Сам.И тих.Какво беше търсил на тази планета? Любов ли?Омраза ли?Не каза поета.На бяло листче,като хоро,за ръце хванати,подредени ,думи за святост ,зло и добро в стих маршируват към нас.Той няма глас,но стихът му кънти,като камбана ечи.Той мълчи и реди.Стих след стих, ред след ред .Имаше мисия.Тя вече свърши.Смъртта го прекърши.Умира.Поет.

какво поисках

Какво поисках от живота?-задавам си въпрос-риторика.Получих много(карта"Борика" и много други"благини")любов,омраза и живот,наситен с много обещания.И куп страдания човешки.И...много грешки.Младини?...Къде са?Смачкани от тъмна преса на времето...и...строя.Очаквам покоя... на новата младост.Жадувана радост.Дано да я изживея щастливо!Горчиво!