ВОЕННОТО УЧИЛИЩЕ-И Т.Н.

Започнах обучението си във военното училище и ми се наложи да стана мъж на още крехката възраст на тийнейджъра.Който не е ходил в казарма-той не знае какъв режим има там,но ние все пак бяхме 15 годишни.На 17 вече изглеждахме като на 25.Марширувахме като гвардейци и учехме като в техникум,умножено поне по две.С една дума-никакво детство.Аз,обаче не съжалявам.Успях да стана Човек,да науча да пиша,поне на правилен Български език и да обичам родината си.За отговорности-готов съм да поема всякакви,стига да са адекватни.

Военното училиище-продължение

Казах аз каквото трябва и след няколко въпроса от общ характер,началникът на сержантското училище ми каза следното:-В специалността,която сте кандидатствали места няма.Във втората специалност-също.Третата специалност,която сте обявили не ви я препоръчвам,но има една нова,летателна специалност,която се въвежда за първи път в България-борден стрелец на въртолет.Ако се съгласите утре сутринта в осем часа тръгва автобус за София,където ще се проведат медицински изследвания.Ако не успеете да преминете изследванията ви се запазва място в специалността,която сте посочили като първа специалност.Трябва ли да обяснявам,че се съгласих.Още повече,преминах през изследванията успешно и ето ме школник Стаматов.Мама,горката се побърка,като разбра,че ще летя.Увещаваше ме да си изкарам математическата гимназия,но аз бях непреклонен.