убийци с наше благоволение

Дебнат убийци на всяко кьоше и не без наше позволение примамват децата ни с фраза (клише),че знаят за тяхното умение."Шофьор си от класа",но без документ за никъде,братко не ставаш. За седмица-две аз издавам патент и по шосетата почваш да шаваш". Такива ги има и в нашия град и трупат парички отдавна.На нашия гръб те палати строят,а хора умират безславно.

Поема за капиталиста изедник

Той,ситият,на гладния не вярва.Че празен е стомахът му не вижда.Понякога,пък даже му завижда,че има вид и бързичко отслабва.Като пиявица изсмуква последния му жизнен сок и сякаш,че го удря ток,и нервничко по масата почуква,когато трябва да даде това,което"онзи"заслужава.Но...как се дава?...Как,чак толкоз да даде?...Жена му трябва да яде!И синове,снахи и внучета...А бедните?Яли ги кучета.Със сигурност ще дойде ден,когато ние ще ядем,а те ще ближат свойте рани...И кожи ще висят одрани.За назидание на тия,които чужди кърви пият!

моите детски любови

Обикновено обичах да играя с момичетата и то не защото бях" женчо",а защото ми харесваха.Първата ми детска любов беше Силвана-дъщеря на наши приятели.Детската ми любов с нея,обаче трая малко-тя замина да живее в Добрич.Около пети клас се влюбих в Пепа-моя съученичка.Тя така и не отговори на чувствата ми.Държеше се с мен като с приятел,но не ме допусна до себе си.Имах временно увлечение към Надя,но то не беше толкова силно.Това беше до осми клас.Завърших основното си образование в Кардам с успех5.50.От всички предмети най-много обичах математиката,но учителят-турчин Ахмед Алишев се беше заял с мене и макар да виждаше,че съм най-добрия ми остави 5 по алгебра и 4 по геометрия.Аз,въпреки това кандидатствах с математика във военното училище и първи от около 800 кандидати реших задачите.Тогава още бях влюбен в Пепа.И кой казва,че любовта не дава крила?

Братовчедите ми

Имам много братовчеди.Откъм страна на майка ми са 11 души.Когато дойдеше събора в Кардам всички вуйчовци,лели и братовчеди се събираха у нас.Голяма веселба падаше.Най-голямата ми братовчедка се казва Добринка.С нея не бяхме много близки,поради разликата във възрастта.Със сестра и Нина бяхме почти връстници и имахме общ език.Най-добре се разбирах с братовчед си Добромир.С него и досега сме не само роднини,но и приятели.брат му Мариян е по-малък и с него също рядко сме имали допирни точки.Следват Доброслав и сестра му Дида,Данчето и брат и Румен,Тошко и сестра му Мария и най-малкия Деян.Луди глави бяхме и много бели правехме.Много мога да пиша за тях,но тези спомени трябва да дават представа за мен и моето семейство.Повечето от вуйчовците ми и леля ми Станка вече не са между живите.Ракът-този бич на човечеството им отне живота.Първа беше майка ми,а след нея се подредиха леля Станка,вуйчо Кольо,вуйчо Христо и вуйчо Васил.Поклон пред паметта им!